Монт-прес: Торлаците са “другите” от Северозападна България

- Какво е характерно за торлаците? Има ли исторически извори, легенди за хората от тази “особена порода”?

-Към настоящия момент, торлаците се приемат за етнографска група, чиито представители обитават региона от двете страни на българо-сръбската граница. Това е население, живеещо в планински райони, отличаващо се със специфичен диалект и носия. Диалектът се отнася към т.нар. “преходни” или “погранични говори” и често пъти е използван като поредната туристическа атракция, вкл. при писането и последващо издаване на на стихотворни и прозаични творби. Сред по-атрактивните граматични особености на “торлашкия говор” са наличието на генерализиран падеж при съществителните и прилагателни имена от женски род (отодим на рекуту, пием от студенуту воду, чекам мати му) и по-рядко срещаните рефлекси на т.нар. голяма носовка - напр. рука, зуб, муж. Въпросът за историческите извори поставя въпроси, които водят до неочаквани и не всеки път лицеприятни отговори, особено от гледна точка на българската национална кауза. Торлаците започват да се изучават като етнографска група в социалистическа България. Самият термин “етнографска група” е зает от съветската етнографска наука, заедно със задължителните парадигми на марскистко-ленинската методология, макар през 70-те и 80-те години идеологизацията да отслабва. Конкретен фактически израз на засиленото изучаване на българските етнографски групи е провеждането на теренна етнографска експедиция в бившия Михайловградски окръг в края на 70-те години на миналия 20-ти век. Екземпляр от събраните материали се съхранява и в РИМ-Монтана. Локализирането на торлаците в посочения географски регион става факт след Първата световна война (ПСВ), когато се преживява особено тежко загубата на т.нар. “западни покрайнини” и продължават с много по-голямо ожесточение споровете дали това население е българско или сръбско. Иначе, редица документи, с различна тематична насоченост показват, че думата “торлак” след ПСВ, всъщност е стеснила и донякъде конкретизирала своето значение. Дотогава, и след Освобождението на България през 1878 г., “торлак” е лексема с преимуществено обидно, пейоративно звучене (груб, невеж човек, простак). Така най-често са наричани или планинците, слизащи в полето (не само в Северозападна България) или хора, идващи през Стара планина от Северна в Южна България. Тоест значението на думата е различно и много по-широко. Това значение може да бъде открито в поредица от речници, литературни творби, както и в периодичния печат от онова време. Лексемата “торлак” има още едно, почти непознато за настоящите българи значение - торлаци са наричани представители на странстваща дервишка секта. Това са привърженици на неортодоксалния, синкретичен и адаптивен суфи ислям (обикновено календери), които кръстосват целия Балкански полуостров и допринасят в значителна степен за успешната ислямизация през първите векове от османските завоевания.

- Какъв е бил живота им, поминъка, бита?

- Животът на живеещите в северозападните планински райони на Стара планина в днешните граници на България,не е бил особено по-различен от този на планинското население като цяло. Тук основен поминък е скотовъдството, дърводобивът и упражняването на различни занаяти, предвид липсата на достатъчно обработваема земя. Като местна отлика, и респ. екзотика, при част от това торлашко население, е един сравнително нов за региона поминък - килимарството, засвидетелстван официално в края на 18-ти век. Килимената тъкан е гладка и двулицева, като все още се спори дали килимарството е пренесено от Пирот в Чипровци или т.нар. “чипровски килими” са местен феномен. Бих искала да припомня, че през 2014 г. умението за изработване на чипровски килими бе включено в представителната листа на ЮНЕСКО за световното нематериално културно наследство. Други емблематичен за района занаят е Берковското грънчарство. Събрани са достатъчно етнографски материали, представящи материалната и нематериална торлашка култура през втората половина на 20-ти век. В началото на 80-те години, бившата директорка на музея в Чипровци - г-жа Искра Луканова, пише много подробна дипломна работа по темата, която защитава успешно във ВТУ.

- С какво са различни?

- Не мисля, че са особено по-различни. Просто торлашката идентичност беше “изобретена” в сегашните си констелации, от местни управляващи фактори, в края на миналия 20-ти и началото на новия 21-ви век, с най-добри намерения, разбира се! Водеща беше надеждата за по-успешно развитие на различни видове туризъм - селски, културно-исторически, кулинарен. В село Чупрене например, вече повече от 10 години се провежда ежегоден Торлашки събор (и с гости от Сърбия) под надслов “Каде кум прасе и ти вречу”. Иначе диалектното членение на българското езиково землище е голямо, вариацията на традиционното народно облекло - мъжко и женско - също. А именно диалектът и носията са основните отличителни черти на всяка етнографска група.

-Как се е запазила тяхната идентичност?

-Зависи кой и как я разбира. Не всички жители на планинските области на Северозападна България възприемат с възторг и ентусиазъм възможността да бъдат наричани торлаци. Аз, напр. съм от Чипровци и нито родителите ми, нито бабите и дядовците ми са се самоопределяли някога по този начин. Майка ми си спомня, че е е чувала думата “торлак” като малка, не е знаела какво точно означава, но не я свързвала с нищо положително.

- Известно е, че са се занимавали предимно със скотовъдство в суровите планински земи. Как това се свързва с кухнята им? Кои са най-характерните ястия - бел муж и други?

- Добре развитото скотовъдство по презумпция означава и добре развито млекопреработване. Т.нар. “бел муж” е по-скоро предястие. Г-жа Цветелина Радкова е проучила, че в сръбския град Княжевац всяка година се провежда тридневен фестивал, специално посветен на “белия муж”. Точна рецепта няма, но за приготвянето му е необходимо около 1кг. прясно пълномаслено краве или овче сирене, “подквасено” същия ден и една кафена чаша царевично брашно. Сиренето се натрошава в тиган, поставен на силен огън, като постепенно се прибавя брашното при непрекъснато разбъркване. Бърка се дотогава, докато сместа започне да се отделя от стените на тигана. Други известния ястия, свързвани с торлашката кухня са: наложена баница със сирене, от ръчно точени и изпечени кори; изсушени, пълнени чушки с боб; т.нар. “пържено” - по същността си “миш маш” от нарязани и изпържени в олио, лук, чушки и домати с едно или две яйца; чорба от киселец, цвекло или коприва; сарми пълнени със смлени орехови ядки и други.

- Правени ли са проучвания откога се считат за торлаци хората от този край?

- Може да срещнете две различни изписвания - “торлак”, което е по-разпространено или “турлак”. В последното издание на Официалния правописен речник на българския език е включена само формата “торлак”, макар двете словоформи да функционират като фонетични дублети. За мен най-интересно би било провеждането на специализирано социологическо проучване, което да покаже доколко торлаците се смятат за такива, откога са започнали да се възприемат по този начин и под чие влияние.