Монт-прес: Любуват се на Живовската църква в Европа

Снимка на Живовската църква, направена от Йордан Йорданов, участва в конкурса “Това лято ще посетя Европа открийте култура, която е близо до Вас”! Той е обявен в рамките на стартираната от еврокомисаря Мария Габриел информационна кампания в социалните медии, имаща за цел да насърчи местния културен туризъм.

Идеята е хората да участват във фотосъстезанието със снимка, показваща красиво място, уникален момент, да споделят своите летни преживявания и вълнуващи моменти от посещение на туристически забележителности, свързани с европейската култура и наследство. Към нея трябва да има и обяснителен текст.

Авторът на фотографията, запечатала руините на Живовската църква, пише в бележката си към нея, че хората от някогашното село Живовци са били принудени да напуснат домовете си до 1984 година, за да може да се създаде язовир “Огоста”. Останките на населеното село сега са под вода, докато храмът, който е разположен достатъчно високо, е заливан до около средата на кулата, когато нивото на хранилището е най-високо, пояснява Йордан Йорданов. Крайният срок за участие е 23 август.

През февруари доброволци почистиха някогашната църква “Свето Вознесение Господне”. Изрязаха храстите, запълнили храмовото пространство, сложиха икони. Тогава те споделиха, че век и половина след издигането си полуразрушеният храм остава светиня за много хора.

Църквата е построена през 1858 година от първомайстор Георги Йованов, от пиротското село Росомач. За това свидетелства каменен надпис над южния вход към наоса. Тя е обявена за паметник на културата приблизително по същото време, в което хората от Живовци са изселени. Иконите и другата църковна утвар са изнесени в Лопушанския манастир и във Видинска митрополия.

И макар че повече от 50 години храмът не е действащ, все още да я видят, да се помолят и да получат утешение там ходят много граждани когато времето и водата позволят. Язовир “Огоста” залива почти всяко лято камбанарията, но до Божия дом не стига често. За последно това стана през 2014 г., когато равнището на хранилището бе доста високо.