Монт-прес: В СЯНКАТА НА ДЕДИТЕ

Георги Дафов

Чета нещо интересно! Казах “чета”, ама се замислям: “Чакай, бре! Ти четеш ли или пиеш чудодейната вода на писменото слово? И то направо от извора?” А този извор тихо си ромоли от един стародавен род. Тръсвам глава, за да се опомня и мислите ми просветляват. По-скоро вярно е второто. Защото четивото толкова силно ме е увлякло и все повече ме увлича, и опива, че зарязах всичко друго и се оставям да се упоявам от сладостната нега на този извор. Не съм употребявал никога наркотици, но сигурно съм изпаднал в положението на зависимостта от тази магнетична сила, излъчвана от белия лист. И още нещо - дотолкова се увлякох, че станах съпричастен с онова, което той ми поднася.

Но... аз само съм разлистил първите страници на най-новата книга на моя съгражданин и кръвен сънародник Георги Дафов - “В сянката на дедите”. Повествованието е силно, емоционално и въздействащо. Сякаш е писано не от човек аматьор в боравенето с перото, човек с вроденост към писмовността, а някое извисено перо на писател с високо реализиран авторитет в гилдията.

Да си призная, още първите страници на книгата ме грабнаха със своята омая. Та, тази изключително патриархална атмосфера в дома на Мавровата фамилия е характерна за едно време, което за съжаление днес мнозина биха окачествили като отживелица. А дали наистина е така?

Извинявай читателю, но в това отношение бих поспорил с това мнозинство. И не защото съм привърженик на консервативността във фамилните традиции, а защото те действително са ни нужни днес, когато отношенията в обществото са меко казано охладнели. Всъщност, задушевността, трескавата подготовка и то по подобаващ начин за раздялата между чорбаджии и ратаи след свършването на работния сезон, са нещо, което и в наши дни би могло да съществува - нищо, че съвременните работодатели биха се обидили от термина чорбаджии. Ама, де ги тия чисти взаимоотношения между едната й другата страна? Няма ги! За тях е виновно не времето, а хората.

Впрочем, за всичко случило се в битността на Мавровата фамилия, пак са виновни хората. Та, нали те са причината този род да избере своя начин на поведение срещу омразния османски завоевател?! Та, нали те са в основата тази планина от нещастия да се случат в житейското пребиваване на самия Мавро - израсъл от бедняшко сираче до заможен човек в своето село?! Но... неговата орис като че ли е обрекла да съпътства в живота и наследниците му. Обърнете внимание както се случва със синовете му Петър и Дафо; с внука му Илия... и ще разберете колко прав е класикът Йордан Йовков, изричайки изтръгнатия до болка израз “Боже, колко мъка има по този свят?!”

Достойнството на тази книга е: Георги Дафов се стреми не да ни разкаже за своето родословие, а да ни покаже как се следват традициите на рода. Защото и за добро, и за зло те са нещо съществено в повествованието. И го прави с умение, и стил. Ето заради това се прекланям пред творческото му верую.

Георги Дафов е роден в град Лом. Внук на Илия Мавров Дафов - бежанец от с. Върбени, Леринско - Гърция, дошъл в България през 1921 година.

Георги Дафов учи в родния си град. От малък свързва съдбата си с авиацията и летенето в НВВТУ “В. Коларов” - гр. Горна Оряховица като авиомеханик. Отдава се на техниката, както и цялата му фамилия Дафови.

Макар, че обича книгите и чете много, никога на се е занимавал с художествена литература до момента, когато провокиран от свои колеги, написва първата си книга с разкази за авиацията - “Крилете на войната” - 2008 г. Книгата е посрещната с адмирации и след година е допълнена и преиздадена. Следват - “В небето на Испания” - 2012 г., “Виражи на мъжеството” - 2013 г., “Полетът на врабчето” - 2014 г., “В сянката на дедите” - 2014 г., “Смях до сълзи”- 2015 г., “Шепотът на мравката” - 2016 г., “В сянката на дедите” - 2017 г.- допълнена и преиздадена, “Сън в лятна нощ” - 2017 г.

Георги Дафов е автор, който с лекота преминава от една тема в друга, а написаното се отличава с подкупваща искреност, компетентност и лека самоирония.

Той е един от възстановителите на литературния клуб към НЧ “Постоянство 1856”. Майстор на спорта по авиомоделизъм, заслужил деятел на Българската федерация по авиомоделизъм, носител на Почетен знак и почетен гражданин на Община Лом.

Обичан и уважаван ломчанин, честен и прям в отношенията си с хората.