Монт-прес: Ръстът на цените клати бюджетите на домакинствата

За издръжката четиричленно семейство са необходими 2542 лева. Парите са нужни за живота на двама възрастни и две деца. Тоест за всеки от тях са необходими малко над 635 лева, сочат изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Най-новите анализи сочат, че увеличението е с почти 25 лева от началото на годината. Основно ръстът се дължи на повишените цени на хранителните стоки. Скок бележат и парите на стоките от първа необходимост, които имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живот. За хората без големи възможности това нарастване се отразява на други харчове.

Потребителската кошница включва хляб и хлебни изделия, картофи, зеленчуци, плодове, месо и месни продукти, риба и рибни продукти, мляко и млечни продукти, яйца, захарни и сладкарски изделия, растително масло, маргарин, масло, други продукти. Така наречената малка потребителска кошница съдържа стоте най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20 процента от домакинствата. При нея се наблюдава ръст в цените от януари насам. От началото на годината минималната работна заплата вече е 650 лева. Голяма част от жителите на областта, които работят, получават точно такова възнаграждение. Доколко би им стигнала тази сума за месец, споделят хора от региона. Според Георги Петров, семейството му живее под прага на бедността. И той, и съпругата му са на минималната заплата, като не вземат пари на черно. Имат две момчета на 11 и 15 години.

“Не се чувствам никак комфортно, че като мъж не мога да осигуря желаните условия у дома за жената и децата. Трудно връзваме двата края, ако не е зимнината от село, направо ще гладуваме. Но не се оплаквам, има хора и по-зле от нас. Имаме покрив над главата, заедно сме. Търся варианти за по-добре платена работа, ама наистина работа. Вярвам, че през лятото ще намеря”, разказва той.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. област Монтана е на седемнайсето място по средна работна заплата. За региона тя е 1103 лева, което е ръст с 5,3 на сто спрямо предходните три месеца. За обществения сектор месечното възнаграждение е средно 1272 лв., а за частния - 1009 лева. Най-много пари вземат наетите в столицата - 1 959 лв. и във Враца - 1 360 лв., а най-малко в област Благоевград - 948 лв. Във Видинско средната работна заплата е с близо 35 на сто по-ниска от средната за страната. Там работещите се разписват срещу 964 лева, за обществения сектор - 1165 лв., а в частния - 810 лева.

Според Атанас Кирилов, средните заплати са просто цифри, които не отразяват действителността. Но че заради пандемията се наложи да затегнем коланите, е факт.

“Токът непрекъснато поскъпва, а при нас той струва колкото в София. Водата на столичани е по-евтина, та не трябва да ни сравняват. Казвам го, защото много често чувам израза “Добра заплата за Монтана”. Та моята може да се счита за добра бруто е 810 лева. Ако прибавим и на жената, трябва да кажем, че имаме сравнително прилични доходи. Но покрай пандемията се наложи да купуваме много медикаменти, повече дезинфектанти и маски. Много се увеличи потреблението ни на вода. Оставям на страна факта, че хранителните стоки скочиха солидно. Та се стараем да сме пестеливи”, обобщава Кирилов.

Баба Петрана Стоянова получава пенсия от 280 лева и с 50-те лева помощ стават 330 лв. Ако не са парите, които пращат децата, ще е много трудно. Въпреки че тя прави икономии, не купува нищо излишно. Но задължително трябва да си вземе лекарствата за сърце и за кръвно, без тях не може.

“Синът и дъщерята са в София и вземат добри пари, но плащат ипотеки. Все пак успяват да ми отделят по 30-50 лева всеки месец, та аз разполагам с що-годе някакви пари. Но полагам усилия да пестя - малък хляб, най-много едно мляко, разчитам на промоциите в супермаркетите. Като кажат познати, че еди къде си има евтино олио, месо, захар - отивам. Така се справям“, пояснява битието си баба Петрана.

Според анкетираните, не са много четиричленните домакинства в Монтанско, които разполагат с 2542 лева месечно. Има дори такива, които живеят с една четвърт от тези пари и за съжаление не са единици. Освен това нашият край не е “евтин”. Горивата са с около 10 стотинки по-скъпи, това важи и за обикновените храни без екстри. Дори в София, посочвана като скъп град, може да се намерят стоки от първа необходимост, включително и нехранителни, на по-ниски цени, обобщават хората.