Монт-прес: Издръжката за живот “подминава” Монтана

Янка АПОСТОЛОВА

Близо 1270 лева стигна издръжката на човек. Това сочат изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за второто тримесечие на годината. За тричленно семейство от двама работещи и едно дете нужната сума за живот е 2282 лева на месец. От януари доходът, необходим за издръжка, нараства с малко над 4 процента, а на годишна база - с 15,6 процента, показват анализите на експертите.

Точната сума, с която би трябвало да разполага човек, е 1267,53 лева. Семейството на Красимира и Сашо Алексиеви от Монтана месечно има доход 1820 лева. Малко по-висока е заплатата на Александър, но тя е далеч под средната за страната, която за първото тримесечие е 1593 лв. Детето им тази година ще е в първи клас.

“Трудничко ни е с тези постоянно скачащи нагоре цени, но някак се справяме. Родителите и на двама ни са пенсионери. Те са на село, гледат кокошки, прасета и градини естествено. Ние през почивните дни помагаме. Защото освен градините, има лозя, царевица. Нали се сещате, че на село работата никога не свършва. Прибираме се у дома в неделя вечер капнали. Но не може да се оплакваме, нали. Не гладуваме”, разказва Красимира.

Семейството все още не е купило всичко за училище на детето. Новите дрехи ще са от магазините втора употреба. Там на сносни пари може да се намерят качествени неща. А изпрани и изгладени, тениските, панталоните, якетата ще изглеждат като нови, споделя младата дама. Впрочем оттам тя обновява своя и гардероба на съпруга си.

“Опитваме се да пестим всяка стотинка, защото разходите за училище няма да са малки. Там има празници, събират се пари за екскурзии, нужни са допълнителни материали. Но аз вярвам, че ще успеем”, подчертава младата жена.

***

Христо Иванов е инженер и тук следва голямото, но работи в държавна фирма. Може да му плащат пълните осигуровки, но основната му заплата е 950 лева. Като му начислят класа, е по-висока, но му е обидно. Той гледа философски на тази сума и казва прочутата за този край реплика за Монтана е добра заплата. Затова Иванов обмисля да търси препитание на друго място. Той е семеен, с две деца. Двамата с жена си докарват у дома към 2200 лева. През лятото сина му и дъщеря му работят, та изкарват поне за джобни.

“Трябваше на времето да замина за чужбина, сега ми е малко късно. Зад граница може да се пласирам само като общ работник, но пък не мога да се конкурирам с младите. И до неотдавна казвах на децата, че камъкът си тежи на мястото, че дървото без корен не може. Но вече се съмнявам в това възпитание. Кой мисли у нас за работещите? Политиците не успяват да си поделят баницата. И се завъртяхме в една изборна спирала. А тя, между другото, харчи много пари. Но тях не ги е грижа. Ако се върна на въпроса ви за издръжката, вероятно тя за четиричленно семейство трябва да е поне 3200 лева, а в Монтана вероятно няма да бъде достигната в близко време. Поне моето семейство няма да разполага с такива пари, за съжаление”, обобщава той.

От началото на годината доходът, необходим за издръжка, нараства с малко над 4 процента, а на годишна база - с 15,6 на сто, изчисляват синдикалистите. Според експертите, у нас над 1,7 милиона души получават по-малко пари, от необходимите за издръжка. И това са близо две трети от работещите. В тази група са и нашите две домакинства. И ако по-младото има подкрепата на родителите, то по-възрастното разчита само на себе си.

Данните от изследването на КНСБ показват, че нарастването на месечния необходим доход за издръжка на тричленно семейство се увеличава с 358 лв. за едногодишен период, а за един човек - със 199 лв. Нужният за храна и обществено хранене е 483,60 лв. и за един работещ това е 38,2 процента от общия разход.

Христо Иванов и съпругата му не могат да си позволят толкова голяма сума за храна на всеки от тях. Това не могат да направят и семейство Алексиеви. На работа те си носят сандвичи от вкъщи. И у дома се стараят да пестят за масата. Двете домакинства вече не разчитат, ситуацията да се промени към по-добро. За съжаление, надеждата не е тяхната сила. Единственият изход, който Алексиеви и Иванови виждат, е след година-две на село, където разходите са по-ниски. За тях това е перспективата, защото смятат, че подобна издръжка няма да заработят скоро.